Гълъби много и навсякъде. Всички сме виждали не веднъж как мъжкарят се влачи след женската, обикаля я с разперена опашка, величествено пристъпва и прави някакви подмятания в долен регистър, като с това се опитва да я спечели. Е, при нашите герои това не беше точно така.

Той, отчаян, бавно се разхождаше между себеподобните си. Не търсеше, както всички други мъжкари, женски представлители да се перчи пред тях, странно, наистина, защото той все пак бе гълъб, това му е заложено от Природата, или поне би трябвало да му бе заложено. Уви, той имаше малко по-друг характер. Гълъб с характер! Той просто се разхождаше, безцелно, наистина. Сигурно си мислеше за нещо, не мога да знам със сигурност. Наоколо бе пълно с женски, които се правят, че не забелязват мъжките, а мъжките не спираха да опитват, при едната като не станеше, отиваше при другата. И там някъде поредната женска, която не обръщаше внимание на мъжките, забеляза нашият гълъб с характер. Тя може би бе с наранено женско самочувствие, защото, как може аз да съм тук и този там да не ми обръща внимание!?! Приближи се до него, но не както биха направили мъжките, нее...разсеяно, случайно, разбира се и го стрелна с поглед. Той като да усети това внимание върху себе си и вдигна човка от земята за да види кой го удостоява с внимание. И, ей Богу, замръзна. Сега, не знам какво си е мислил, дали въобще е мислил нещо, но той не мръдна поне една минута, вперил бе поглед в нея и не я изпускаше от очи. Тя, противно на логиката, вместо да продължи с обичайното си занимание (да се прави на недостъпна), като че ли изгуби ума и ... гугуткане. И тя седеше. Не мръднаха, бе! Много време не мръднаха. След това, все едно се бяха наговорили, едновременно се отърсиха от това (ако можем да си позволим да откраднем от един велик бълграски театрален режисьор фразата) "изпадане в зона", състояние, в което толкова много неща, извънредни, ти минават през ума, че на пръв поглед изглежда, че нищо не ти минава от там (като при цветовете - съвкупността от всички цветове прави бяло). Та, казвам, че след като се съвзеха, се затичаха един към друг. Странното беше, че можеха да използват крилата си, за да стигнат по-бързо един до друг, но явно бяха забравили, че ги имат и просто търчаха с малките си червени краченца. Сега, не знам колко от вас са виждали, но гълъбите също се целуват. Та, в този гълъбски галоп се срещнаха със страшна сила човка в човка, което болеше, сигурен съм, и което щеше да се случва доста често за напред, сигурно заради страстта им един към друг. Не губиха време в "свалки", излетяха и аз ги проследих с поглед къде отиват. Кацнаха на покрива на някаква сграда.
Цялата тази история, която се случи пред очите ми, не ми излизаше от акъла и аз реших да се кача на тази сграда и да видя дали са там...няколко дни след това. Само ще отбележа, че слязох с усмивка от сградата, бях доволен от видяното.