Да извикам срещу Земята заради нейните размери, вече пробвах.. Казват "Света е малък"...ха! Казал го е някой, който не е изпитал онази невъобразима омраза към ластика, свързващ го със сърцето му, намиращо се надалеч.Чупих, виках, презирах, кълнях, но нищо не помогна - тя все така си е там, а аз не съм помръднал и със сантиметър. Не изхвърлянето на енергията помага, а напротив - задържането й, култивираш ли я да узрее в добро, ще достигнеш до Нирваната си. Как? Този ластик не може да е вечно опънат, или го режеш (изхвърляйки енергията) или чакаш сърцето да го пусне и възседне едновремено, та да се вреже със страшна сила в гърдите ти и чак тогава да изхвърлиш вече култивираната добра енергия - ето тогава стигаш до Нирвана. Като да ти подарят молив и не след дълго, острилка и гумичка - всичко, от което се нуждаеш за да започнеш да пишеш вашата история с чисто, добро съзнание.
Всичко е до култивирането.