Зелени, лигави ливади.
Отровно син небосвод над главите ни, с нацвъкали по него бели тумори.
Яркото жълто кръгче пикае безмилостно по нас и мазната ни, дисбалансирана планетка, мотаеща се в големия татко Нищо.
Човекоподобни плужеци щъкат а насам, а натам, в опит да намерят мрачно място, за да се скрият от връхлитащата ги пикня, да подбършат косматата си и воняща плът и пак да хукнат като (защо "като"?) изоглавени да се убиват.
Ех, че е приятно тук!