Стоеше на стол, прегърбен, със скръстени крака през глезените, клатейки ги нервно от коленете. С наведена глава, със затворени очи. С прелитащ, побъркан разум:

пустинен хоризонт със залязващо слънце и червено небе, кървясало око, чиято зеница е скрита в черупката на окото, тъжното лице на малко дете, лъскави хотели, купища пари, огромни хлебарки излизащи от очите на труп във военен костюм в изоставена, полуразрушена къща, урудлив мъж изнасилващ току-що изкормено, все още живо, прасе...

Внезапно спря, успокои се и много бавно изправи глава. Лицето му не изразяваше нищо хубаво. От ушите му се спуснаха тънки струи кръв. Очите му бяха кървясали, зениците - разширени до краен предел.

Изправи се бавно и промълви:

"Видях живота."

Изчезна сред кървав водопад.