Илюстрация.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско..в едни чинии цели глиганчета, в др...

I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.
II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.
III....

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.

Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;

Напред или назад?
Напред виждам едно предизвикателство .. голямо предизвикателство, на което трудно бих устоял...но все пак бих устоял заради "назад"..назад ми е по-известно, по-любимо...като се замисля "назад" е всичко, което съм имал..н...

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът й - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изси...

Каква е ползата просто да си мислим, че аз съм твой и ти си моя, когато това е невъзможно? За това действам така, може би да се намразим, може би ще е по-добре в сегашната ситуация, от колкото да сме приятели, които винаги ще имат тази м...

Толкова много неща искам да изкрешя,
но се чувствам блокирал и не мога да се отпуша,
да отпуша душата си, сърцето си, сетивността си.

Предварително се извинявам за превода, не съм професионален преводач, просто тази песен казва адски много неща, които и аз искам да кажа, така, че съм благодарен на Axl Rose и новата му компания за песента! Нека тя да е поздрав главно за...

Не ми пука, човече!
Не, аз нямам жена,
не, аз нямам деца!

Бъди моя! Звезда небесна, паднала от небосклона.
Бъди моя! Черупка от рапан, потънала във пясъка.
Бъди моя! Фигура от восък, разтопена върху пода.

Илюстрация.
I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо,...

Тази подтиснатост, депресия, мнителност, отнесеност, дребнавост, болка,   това самоизяждане, дълбане, замисляне..колко продължава? Може ли всичко това просто да изчезне? Как? Кога?
О, как искам да изчезна!

Да извикам срещу Земята заради нейните размери, вече пробвах.. Казват "Света е малък"...ха! Казал го е някой, който не е изпитал онази невъобразима омраза към ластика, свързващ го със сърцето му, намиращо се надалеч.Чупих, виках, презира...

В теб усетих различното измежду много други. Паснахме си като две съседни парчета от големия пъзел. Ти разпозна ли ме? Дали не съм се лъгал? Дали ти не си се излъгала?