Голо тяло. Мъжко. Красиво. Някак похотливо.
До него женско. Много красиво. Още по-похотливо. С дрехи.
Гледа го в очите. По ребрата му дълбоки рани. От устата му се спуска кръв. Очите му са безизразно ококорени, сиви. 

 Илюстрация
Бяло платно. Голям, счупен нос. Бледи, сухи очи с празен поглед. Криво тяло. Разкъсана тъкан с изсъхнала, почти черна кръв около левия глезен. Бяло петно. Голям език. Малка пишка. Наоколо НИЩО. Всъщност - куче.
Сам като куче.

Гълъби много и навсякъде. Всички сме виждали не веднъж как мъжкарят се влачи след женската, обикаля я с разперена опашка, величествено пристъпва и прави някакви подмятания в долен регистър, като с това се опитва да я спечели. Е, при наши...

 всички твои чувства война и ненаситност
война и ненаситност
и ако можех да ги докосна

 Два пъти в живота си (досега) съм падал.
Първият път падах бавно, вечно сякаш и когато най-сетне паднах, се изправих толкова рязко (бях горд от себе си), че ми се зави свят и ето ти второто падане.
Този път паднах като хората - рязко и не...

 В момент един такъв никакъв, както си вилнеех в кошарата, така усърдно изградена в моето съзнание, усетих присъствие на вредител. Обърнах се и видях едно лице, подаващо се измежду дъските на оградата, усмихващо се, приветливо, учтиво .....

Илюстрация
Небесносин фон. Орел в кацнало положение, вижда се от гърдите нагоре. Обърнат надясно. С изцъклени очи, с широко отворена човка.
Едно киви. Обърнато към орела, захапало ярко бяла точка, неясна, размазана. Точката има "опашка", к...

Напоследък се чувствам твърде уравновесен, което значи, че съм ТВЪРДЕ НЕуравновесен. Смърт и любов - любов и смърт, ревност и копнеж, желание и нерешителност...всичко просто се смесва и се превръща в "The unnamed feeling" и така, чак до ...

Зелени, лигави ливади.
Отровно син небосвод над главите ни, с нацвъкали по него бели тумори.
Яркото жълто кръгче пикае безмилостно по нас и мазната ни, дисбалансирана планетка, мотаеща се в големия татко Нищо.

....да ти оправи настроението

Нейде вътре е сърцето
в телесната ми смрад.
Душата пък се крие в него

чакам с нетърпение
да ми се случи приключение
но уви

 Лъжа себе си, че мога.
Излъгах и че вярвам в Бога.
Излъгах я, че съм добре.

Пролет пукна, а душата ми млъкна.
Народът хукна, а в сърцето си болки мъкна.
Жена една - ето ти мъка.

Стоеше на стол, прегърбен, със скръстени крака през глезените, клатейки ги нервно от коленете. С наведена глава, със затворени очи. С прелитащ, побъркан разум:
пустинен хоризонт със залязващо слънце и червено небе, кървясало око, чиято ...